Смях за здраве

- Докторe, когaто искам да правя секс с жена си, членът ми винаги гледа към обувките.
- Вдигнете обувките на шкафа. Следващия.
- Докторе, имам постоянен дрисък, по десет пъти на ден ходя в тоалетната..
- Сестра, разхлабително. Е сега ще поживеете там. Следващия.
- Докторе, лошо ми зараства счупения крак, постоянно съм с патерици.
- Сестра, вземете патериците, дайте му разхлабително. Сега ще побягате без патерици. Следващия.
- Докторе, всяка сутрин намирам във влагалището си пощенски марки, вижте цял албум вече имам.
- Това не са марки, а етикети от банани. Сестра дайте и направление към очен лекар. Следващия.
- Докторе, никой не ме забелязва!!...
- Следващия.
- Докторе, бачкам като кон, ям като прасе и се изморявам като куче, какво да правя?
- Идете на ветеринар. Следващия.
- Докторе, имам запек!!..
- И аз нямам ауди А8, но не викам за този проблем на всеки ъгъл. Следващия.
- Докторе, пожълтяха ми зъбите.
- В такъв случай си купете кафява вратовръзка, ще ви отива. Следващия.
- Докторе, помогнете ми, аз съм вече на 25, а още нямам косми на интимните части. Какво да правя??
- Колко пъти седмично правите секс?
- Амиии 30-40 пъти...
- На магистралите също не расте трева. Следващия.
- Докторе боли ме коляното.
- И мен ме боли. Следващия.
- Докторе като се качвам нагоре по стълбите ме боли кръста.
- Тогава се качвай надолу. Следващия.
- Докторе, дай ми нещо за глава.
- На ти шапка. Следващия.
- Докторе, бременна съм.
- Честито. Следващия.
- Докторе, пикая на четири.
- Глътнал си копче. Следващия.
- Докторе глътнах мишка.
- Глътни и котка. Следващия.
- Докторе, ям боб - сера боб.
- Ми ти кво искаш да сереш?
- Най-обикновени лайна.
- Ми яж лайна тогава. Следващия.
- Докторе, имам високо кръвно.
- От сега нататък така ще е бабо. Следващия.
Сестрата: - Докторе, вашият симулант умря.
- Е тоя се престара!

Когато бях дете

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

• 1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
• 2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
• 3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
• 4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
• 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
• 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
• 8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
• 9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
• 10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
• 11. Още по-лошо – вече си намислил на кого още ще го покажеш.
• 12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
• 13. Сега осъзна ли в какво си се превърнал?