Малка................капчица

Представям си, аз съм една малка капчица дъжд. Небе. Синьо. Сиво. Мрачно. Бурята ми е майка. Не е лоша, нито пък зла. Ще мине. Падам, засилвам се, не променям големината си, вятърът ме носи... Вятърът–той ли е моят баща, той ли е моят пътеводител, да се вслушвам ли в него. Понякога е прав, а понякога не. Аз също. Накъде ли....... Ами ако си мисля силно за мястото, на което искам да кацна, дали ще ме отнесе точно там. Ще опитам. Получи се, но не е това, което очаквах. Мечта............Реалност............ Няма предупреждение. Аз съм малка. Сама. Силна. Нищо. Поне все още съм тук. Не съм се изгубила и все още държа ясно своята посока. Тук съм и не съм променила траекторията си. Продължавам напред и нагоре......... Или надолу? Важното е, че продължавам, не губя сила, нито кураж, нито надежда. Не позволявам на нищо да попречи на мислите ми. Може и да летя, но може и да се приземя........Или някой да ми помогне да го направя. Продължавам.... Паднах... Не ме боли... Дори се чувставам по-добре. Сигурна. Имам и упора. Благодаря! Стига съм летяла! На твърда земя е по-хубаво, макар че не е много твърда, и не е моя; но все пак е нещо. Упора. Сигурност. Дърво... На това листо ще застана и няма да се мърдам оттук. Плъзнах се.............. Оооооооооо, на това листенце ми харесва повече. Тук е по-добре. Има си и завет. Значи трябва да има и по-хубави...............Ееееееееееееееее............ Неуспешен опит. Нищо, има още много листенца, има и още много нови неща, които искам да науча. А там, винаги ще си остане онова листенце, на което съм се чувствала щастлива, на което съм се чувствала най-добре, най-защитена. Слизам надолу или се изкачвам нагоре? Стъбло. Кора. А аз съм малка капчица. Дали ме усеща, дали помагам на дървото като му отдавам част от влагата си или и то е толкова студено, изпълнено със злоба и омраза като големия свят, който ме заобикаля, и не ме забелязва....Не забелязва, че една малка капчица иска да му помогне. Казва, че е отворило очи към света.....Тогава защо не ме вижда....Къде гледа? Какво търси? Какво мисли? Какво иска да постигне? Толкова много въпроси, а аз съм толкова малка. Нищо, аз ще му дам да пие водичка, и ще продължа по пътя си. Така ще зная, че поне съм опитала да променя нещо. Ако не стане, все пак съм опитала. Всяко зло за добро... А може би две добри дела! Е да, аз може да изгубя част от себе си, но нали поне не е било напразно. Нали съм помогнала. Или поне така си мисли моята малка главица...Така е по-добре. Продължавам. Коренчета, вас ще подмина. И аз се уча от вашия баща дървото. Твърде сте много за мен, а аз имам още много път. На връщане може и да ви помогна. До скоро.....или не. Вятър. Тревичка. Къде ли ще ме отведе. Маргаритка, тук ми е добре, тук ще остана. Имам си и приятелка пчеличка. Аааааааааа, отлетя, остави ме. Пак сама с моите мисли, и мечти, и стремежи. Дали да не я последвам. Дете. Длан. Колко е мека и топла. Дете. Длан. Почти не се забелязвам, но му нося радост. Усмихва се. Розови страни. Колко е лесно да промениш света. Вече е цветен. Богата съм. Доволна съм. Колко малко нещо е необходимо, за да е щастлив един човек. Една дума, една прегръдка, едно докосване, един поглед...Топлота...Направих нещо хубаво......... Не, не ме изтривай от лицето на света. И аз като теб искам да порасна, искам да науча нови неща, искам да обиколя света, колкото и сив и страшен да казват че е той. Не ме е страх. Искам да му дам цвят, както дадох и на теб. Благодаря! Вятър. Птица. Гълъб. Бял. Рее се волно. И той като мен. Лети, виж колко голям е света, изучавай....Какво казваш.. че не виждаш края....А не е ли по-добре така. Река. Без край...Ето къде всички мои сестри и братя са се съюзили. Но ако влезна и аз, ще се изгуби ли моята личност, ще се обезличат ли моите дела, ще ме помни ли някой. Всеки е различен сам по себе си. Да, правим едно и също всеки ден. Да, ходим на работа. Да, спим. Да, ядем. Да, отново се повтаря кръговрата. Но през промеждутъците от време някои си измисля все нещо по-интересно, по-различно да прави, полезно, ново, обогатява въображението си, учи се. Отличава се. Цветен е. Забелязва се. Забавлява се...
А дали ако се хвърля в реката няма да разпространя всичко онова, което видях и научих до днес с другите? Всеки се отличава от другия по нещо. Няма страшно влез............. колко е хубаво........... накъде ли ме носи сега.............към хоризонта...към мечтата ми...към живота ми...Ами онова листенце, на което се чувствах така добре, така щастлива... Дали ще го усетя отново? Не, не се боя. Рано или късно...................когато и да се върна, по-голяма или по-малка, листенцето ще ме чака там. Може и да се е променило малко...........а може и много..........а може би и Аз.............но то ще е там и ще ме чака, когато и да се върна, то е моето местенце и никога никой друг няма да може да го завладее и дори и да успее, няма да носи душата, която нося АЗ! Малка или голяма.