Реалност...голяма...отказвам

Преди години можех да гледам класацията на MTV Топ 40 от начало до край и да й се наслаждавам, да се мотая в кухнята, да правя орехови охлювчета, да измислям закачливи блюда. Сега дори време да изслушам или изгледам и една песен нямам. Много отговорности, малко лично време. А ако откажа някои от тях, аз ли ще съм кривата? Въображението ми е закърняло. Изгуби цвят. Изгубих ли се аз? Все още същата ли съм? Знам, че съм пораснала, но това ли е да си голям. Е, отказвам. Отказвам да живея, за да работя. Отказвам да бъда роб на капитализма, отказвам да загърбя истинската си същност. Не желая душата ми да се изражда. Не желая да наранявам човека до себе си, защото преди време се е влюбил в онова момиче, а сега гледа сива жена. Никой не заслужава това. Забравихме ли, че сме хора, а не природни блага. Отказвам...