10 Ноември в The Mall

Реших този уикенд и аз като обикновен човек да се разходя..................в мола. Взех съпруга си и поехме с мисията за зимно яке и яки кецки. Преживяването започна още от паркинга – всички се бутат да паркират възможно най-близо до главния вход, а другите нива стояха празни. Български му манталитет. Паркирахме до един Mini Cooper Countryman. Огледахме се и какво да видим – България е в криза, а около нас кола по-стара от 2-3 годинки нямаше. Както и да е. Влезнахме и още от партера ни стъписа картинка – майка храни невръстното си бебче с пюренце на пейката. Нищо лошо на пръв поглед, но нямаше нужда около нея да е отрупано с 18 бурканчета, 12 лъжички с различен цвят (сигурни за всяка една хапка по една), а тя да се рови демонстративно в детската количка, струваща колкото личния ни автомобил. Не че нещо, но не ми се нравят позьорите. Аз обичам традиционното, умереното, практичното. Влезнахме в магазин с надпис „Купи за 200, плати само 100”. О.К., пак нищо лошо, но и 5 лева не бих дала за пуловер с етикет – Made in Taiwan. Нищо против китайците – милите, сън не спят двъджки да измислят за жълти стотинки в името на народа. И все пак след първата пералня да е парцал за колата – твърдо НЕ. Както и да е, сменихме ориентацията. Решихме, че ще си купим техника за дома. Магазинът е пълен с „руска реч” и „арабски питки”. Нали ни обвиняват в ксенофобия. Е защо тогава продавачите на нас /потенциалните купувачи/ дори „Здравейте!” не ни казаха. Не, извинявам се, те нямаха време, защото бяха прекалено заети да „свалят звезди” на зяпачите. От скоро в речника ми присъства една дума, прочетена от мисъл на мой познат – „рафтинг”, но не вида спорт в истинския смисъл на думата, а това е един brand new вид спорт – ходиш и зяпаш по рафтовете. Е точно такива бяха „другарите” и „мургавите братя”...Не, не съм расист! Решихме да напълним хладилника и да се прибираме. Влезнахме в супермаркета. Mission impossible е да намериш българско краве сирене. Ще ти извадят от 5 кладенеца вода – синьо, пармезан, мухлясало...........Е на това му викам чужденец в собствената си държава. Ако щете дисидент ме наречете, но това на мен хич не ми се нрави. И понеже вчера беше 10 ноември - със свалянето на Тодор Живков от власт започват политическите промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика. Да му................ и на демокрацията, и на пазарната ни икономика. Използвам „празника” 10 ноември и като международен ден на Младежта и на свободата на Словото, та и аз като един виден младеж да изкажа собствено мнение без да ме е страх, че някой ще ми наложи цензура – има две хубави неща в мола – сладката царевица и филмите в киното. Българският народ е толкова богат на морални ценности, но чавка ли му изпи мозъка последните години. По-важно ли е крема ти за лице да е марка „Vichy”, отколкото да няма нужда да го ползваш, защото просто бръчиците по лицето ти са от неудържим смях с приятели и близки, а не от „цупене” пред огледалото, докато докараш подходящата снимка за Facebook. И баба ти все отбрани кремове ползваше... „Криворазбрана цивилизация” е днешната ситуация в България, а после „европейци” се пишем. Който не е излизал „на запад”, той не знае как живеят европейците. Е, Бога ми, не така! Аз съм родолюбец и не желая да напускам родината си, та хора, умолявам Ви, събудете се! Забравете инфантилното мислене! Бъдете разумни! Дайте да не позволяваме на МОЛЦИТЕ да завладяват главите ни!